ПОЛУОСТРОВЪТ

(Емона, Баня, Иракли и Обзор)

илюстрован справочник с природни и исторически забележителности, вело и пешеходни маршрути, речен и морски риболов, делта-парапланерни площадки, места за гмуркане, пристани при щорм и заслони; от гръмотевици, политически, религиозни, нравствени и други полуостровни бедствия!

Илюстрованият справочник към книгата за Обзор (Гутенбергова и Джон-Атанасова) ще се допълва с текстове, изображения и документи за: капищата, светилищата и манастирите на полуострова; на Бендида; Св Андрей, Св. Илия при Емона, Св. Илия при Влас, Св. Петър, Св. Георги, Св. Никола и храмовия комплекс в местността Ниското. Ше предложим на Вашето внимание възможно всичко писано от Страбон, Идриси, Мануил Фил, Шарл дьо Пейсонел, из “Савойската хроника”, из “Сметководната книга на Антоний Бабериус”, Виденията на Теодосий Търновски и замислите на Иван Алексндър за полуострова; турски данъчни документи, картата на J. B. Lechevalier, Paris 1800, Синодално решение от 1723 г., Грамота на патриарх Константий ІІ от 1835 г., от К. Иричек, К. и Х. Шкорпил и др. В блога ще има Интернет депо за всякакви документи и изображения.

Предстоящо е качването на:

1. Обзорска амфора

По всяка вероятност е утвар за посвещаване. Витките на двете влечуги вървят нагоре, като около орфическото яйце. Главите на дръжките-змии (мъдрост) се срещат под устатата на АМ (глътвам, пия, вдишвам, ям; амрита, амброзия) ФОРАта (нося), при третата степен на посвещение – колкото можело да се достигне в този свят! (С извинение, че не мога да кача изображенето-П.М.)

2. Долната част на надпис за тракарх Котюс намерен в околностите на манастира Св. Никола чийто текст гласи:

...син на Котюс издигна този олтар

3. Конникът от Св.Влас е посветен на бога, който добре чува молбите с надпис:

На Бог Аулуаркен, Праусиас постави като се помоли

4.От антична обзорска находка свидетелства и Питон (спасен от някакво бедствие):

На Мойрите спасителки

постави благодарствен дар Питон син на Парм

за децата и себе си

5. С оброчна плочка е почетена и Артемида. Въоръжена и яздейки сърна, Богинята се връща от успешен лов със заек в ръка. За съжаление плочката е загубена, а написа гласял:

На пречистата богиня Артемида

Артемизия дъщеря на Артемон

остави оброчен дар

6. Забележителен римски паметник е и надгробна колона поставена за съпругата на военен управител на Тракия Флавий Асинаций с текст:

…съпруга на славния магистър милитум Флавий Асинаций, починала на първия ден на месец юли, дванадесети индикт.

7. Рисунки на отбранителните съоръжения към Бяла, граничния насип през Приселци (Еникьой) от югозападната кула на Гьозикянъ, с очертание на крепостта и входните порти север-юг.

10. Глава на статуя от сив пясъчник*. Запазена е почти изцяло. Твърди се, че отговаря на представите за скулптура и красота на времето V-VІ в. сл. Хр. и е призната за един от паметниците в световната съкровищница на епохата. Косата е предадена с едри груби снопчета. Носът е леко вирнат. Устните са тънки и стиснати. Под косата се виждат добре очертани уши. Това, което прави скулптурата особено внушителна са очите. Те са големи, изпъкнали с подчертани ириси и вдълбан гледец. Лицето е гладко избръснато или безбрадо. По мнение на изследвачите, главата принадлежи на виден византийски велможа, живял и управлявал тази част на Тракия в ранна Византия. Главата от Обзор е една от редките произведения на ветовното изкуство. Няма сериозно изследване върху изкуството на V-VІ в., което я отминава.

11. Дъбът (като хилядолетен бонзай)  в центъра на неизвестно селище при устието на р. Вая. Югозападно от "бонзая" личи граничен землен насип-дига между България и Византия.
12. Виа понтика.
13. Орехът на исихастите с памет за шамани, жреци и монаси; надживял и партийните секретари - разлиства клони и налива ядки.

Две срещи на Иван Александър и Теодосий (Търновски)

  След победата над Андроник ІІІ (18 юли при Русокастро, Иван Александър (1332–1371) разходил свитата си по билото на Хемус, разпънал шатри до Баня (сега Пальо Баня) над Св. Влас, да отдъхне и наслади очи по неземните гледки. На самия нос, под Бабакя, с хилавите си крепостни зидове, които приличали повече на дворна ограда се мъдрело Емона. Хиляда крачки на север от селището вишал стени манастир, надвесен над водата, на още петстотин крачки по-на север сивеели руините от древни храмове, а в далечината на юлската мараня се виждали Иракли(я), Козяк и Аспра. На юг; Месамврия и тогава приличала на плаващо птиче гнездо, по нататък в лятната мараня се мержелеели Анхиало, Ахелой, дълбокия залив с блатата, а най-на юг, като мираж, трептял Созопол. От високото, човек получава орлови пориви за летеж и на Царя не му се тръгвало към Търново и към короната с бодливите шипове, пък и кротките разговори с Григорий и Теодосий обливали душата като юлски мед.

  Духали странни ветрове. На източния бряг на Босфора около 1152-та година (според математическите проучвания на Фоменко и Носовски) са разпнали духовен смутител, който твърдял, че е Пътят, Истината и Живота, а се мълвяло, че е и син Божи! Учението Му отричало възможността за сносен живот, тук, на земята и подготвяло човеците за отвъдното! Подир неговата смърт, трескаво се чертаели основите на Новата вяра (тогавашната New age), която се нуждаела от църковни амвони и манастири с монаси, които да проповядват кротост и ненасилие. Новото учение, щяло да свидетелства за себе си и чрез писмена. Затова; на мода били скриптерите, тълмачите и образописците!

  Слушал Иван Александър и разчитал духовните ветрове по царски: Който строи амвони ще чува Осанна, а поповете и монасите ще обгрижват и сплотяват народа. Древният храм на Бендида-Артемида в м. Ниското и манастира на Чудотвореца били белег, че мястото е духовно. Не са ли и човеците като рибари в житейското море? Два дена обикаляла царската свита с двамата монаси, а на светлината на вечерния огън разговорите за вярата продължавали до роса. На третата вечер легнали рано и станали да посочат местата за основите на първите манастира, които заедно със „Св Никола” ще станат духовно гнездо, а в църквите на север и юг и запад ще се молят миряните, ще събират милостиня и славят Бога, Царя и отечеството. Монасите ще прекарват в пост и мълчание, за да чуват с какво идва бъдещето, ще описват житията на достойни човеци от битките и мира, ще изографисват светци и царе за пример на бъдните поколения! Така, новата вяра щяла да се нагоди като вода към вярвания на траки и българи.

  Втората среща на Теодоси с Иван Александър не била особено приятна, защото нанасяла поправки в емонските разговори и царската воля. Времената били разорително-размирни и Теодосий предал заръките на Григорий Синаит, че ще е по-добре, строителството по Емонската планина де се премести около Търново, защото разбойниците не се стряскат от новата вяра! Царят слушал безизразно, но Теодосий долавял мисловната неотстъпчивост и пуснал последните аргументи: Ваше Величество, при добри ветрове, пътят от Месамврия до Константинопол е половин ден! И ще може ли от Търновтрад да се опази читаво духовното средище, или ще застроите тръвна за оси!

Така, строителството секнало. Мраморните късове от местността Ниското ─разхвърляни покрай недостроените манастири св. Андрей, св. Илия, св. Петър, св. Георги, чиито имена влезли по-късно в генералщабните карти на Виена по съобщенията на съгледвачи.

  Крепостните зидове на Месамбрия са яки, но за кураж, хората строели и църкви.

Седемте траки, които заварих през 1969 г. единодушно разказваха за Голямата риба, която пред Никулден доплувала пред нос св. Никола за да бъде жертвопринесена. Веднъж монасите не изчакали рибата да отдъхне и малко след това се свлекли в морето с манастира. Тогавашната нова вяра била твърде престорено човеколюбива! Затова кожата на Земята трепнала по-сериозно и отломък от зида на Месамврия и манастира се приплъзнали към водата. От манастира могат да се видят само основите на магерницата, зидан „питос” за вино и Орехът на исихастите, който още ражда! Да не запустее обживяното място и лута Рибата, в 1847-ма била построена църква посветена на Чудотвореца, която през последните няколко години престана да е сенник на магаретата от жегата!

Полуостровът ме извика при себе си във време на безпътица. Там заварих незатлачваните следсветения на; Финей, Аристей, тракарси, двама царе, двама прочути исихасти и седем живи траки. Битувах сред благодатни енергии, местните и централните власти (заети да се припознават като деца на живата етика и масонството) не ми създаваха големи притеснения, което ще рече, че имах сносни условия за пълноценен и хигиеничен живот. А и пространствата на Полуострова бяха духовно неразгазени.

*На най-новите снимки, световно прочутата глава от Обзор, кой знае защо се кипри все мраморна. П. Манолов
(Блогът в строеж)