НАДПЯВАНЕ

На Орлин Дянков*

Ти, още ли си жив, защото покрай мене доста мрат

– особено щом някой някъде изпише живото ми име!

Застигат го преди петляно време вдъхновени влъхви с тел

и стискат – със изскочили очи – додето жертвата притихне.

Ти гледаш, че за празника си - словото го няма!

И влъхвите го търсят на мегдана, то лежи в треви.

На пот дъхти, на гнойна кръв, червиви думи и живот без вълк!

Не го познавам; словото! Не се е любило със мене

и не съм го лъгал

– домогванията към тялото му все са били всуе.

Затуй и се надпявам с тебе, със надежда да се случи

да изплюеш с глътката фалшиво вино – кой си!

О, блудник е певецът, щом за слава тананика

 –  така е и не е така, а със поета как е!

Април 2007

____________

* Това стихотворение е писано като за жив, когато вечно младият поет  е бил вече в други селения.