„...От името на Независимото дружество призовавам „Хелзинки уоч” и широката западна общественост да подпомогнат дейно затруднения процес към гласност и преустройство, като се създаде и изпрати Наблюдателна комисия в България. Моят народ е все още много, много болен, но показва окуражителни признаци на оздравяване, за което безспорна заслуга имате вие, събраните тук. В близките години този народ ще се съвземе окончателно. Оздравителния процес ще бъде съпроводен от много високи температури, бълнувания, неадекватни постъпки, критични ситуации, а може би и делириуми. За това няма да е зле да имаме около болничното си легло грижата на цивилизовани хора. Благодаря за вниманието.” (Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.)

Когато отправях тези слова от конференцията по човешките права “Свободата на духа и човешките измерения в Европа” аз вярвах на библейския проект не защото слоганът му; „Свобода, Братство и Равенство” беше изписан по билбордовете на Париж на български, а защото бяхме вградили духовната поддръжка на детство юношество и младост в тези свещени слова, и още нямахме основание да вярваме, че смислените планетарни въжделения са изпразнени от съдържание и са престанали да са крепители на човешката цивилизация!

Ние, от НДЗПЧБ (Независимото Дружество за Защита Правата на Човека в България), като скромни човеци искахме за народа си обикновени неща: да бъде оставен да се труди и храни нормално и качествено, питейната вода да е чиста, виното ─ от грозде, бирата ─ от ечемик; да се множи, отглежда и възпитава децата в народностните си традиции, да почита празниците си и ползва благата, с които е надарена земята, на която да живее по законите Вселената както преди опустошителните митарства на Призрака по Света! В 1989-та беше важно да оцелеем и час по-скоро отървем от политическите кърлежи!

Че бисерите по британската корона са помръкнали от жажда по питейната вода на София!

Че, EVN, EON, и CHEZ са открили електричеството и имат патентно право да облагат българското природо-население с данък светлина и топлина!

Че е планувано; плодородната ни земя да запустява, а българите да произвеждат плодове и зеленчуци в Испания, Италия и Гърция за износ в Русия!

Че юношите ни са непълноценни, защото страняха от дрогата и еднополова любов, техните майки още не се досещаха, че могат да им осигуряват образованието като сексробини!
Петър Манолов, Старинен Пловдив, petril@abv.bg