(Требни текстове към „Ти и оръжията ти!”)

Предсмъртието на човека завършва с изповедта, при която се отговаря (пред Бога, пред Себе си и пред свидетели) на свещени въпроси; Как живях? Какво беше предназначението ми? На какви изпитни бях подложен? С какво се справих и в какво не издържах? С какво бях изкушаван? На какво поддадох? През какви заблуди водеше житейският ми път? Какви злини причиних и какво добро оставям след себе си? Простими-непростими вини!

Какъв акт е разделянето на душата от тялото?

Словата на опелото – заупокойни за въвеждане в покоя).

Какво знаем за смъртта? Какво не знаем за смъртта? Какво действо е? Кой е мъртвецът? Защо смъртта е по-важна от раждането? Какво оставя живелият над земята освен усилия или живуркане! Кого благословя? Кого упреква или проклина? Чий ходатай (а може би благодетел и покровител) ще е Там, където отива?

Защо злодеятелите на планетата се стремят да поставят свои слуги при разделянето на душата от тялото и провождането и от този живот!

 (Изпращането в „по-добрия свят” със съответните благосмирителни сили, които всеки отиващ си освобождава и които, всъщност са най-важното завещание за живите!

Изповедта в предсмъртието се свързва с паметта (Мнемозина). Навярно от тялото душата се въззема (усъвършенства) или слиза (регресира) за да се движи в следващите кръгове или паралелни светове.

Народите, които почитат мъртъвците са мъдри. Те са съхранили преданията за силите, които освобождава смъртта и ги омилостивяват, за да служат за хармония между световете.

Северен проход от крепостта на Евмолп, Петър Манолов