1

„Човеко, млечен:

В часа на Бика от галактическата полунощ за кой е инсталирано това небесно тяло,

повито с астероидни, със магнитни, със озонови и кислородни пелени?

Какво е скрито със змия, навита връз яйце при Огън, който само топли, а студът пощипва?

Човеко, природен  и свързан със Вода и Въздух, стъпващ в Пръст и посред  Етер закрепен:

Благословен бъди!“

Тъй пея сутрин пред каньон Урбань – отворен към море.

Над тялото, полегнало  под влажния лодос - купчинка живо жито –

варшавско - натовските миротворци сипят въртолетен грак.

Човеко, мимолетно облаче посред свирепите галактики,

безименни менеподобни  са нацелени по нас с невидими лъчи,

а тези дни и нощи се опитват да ни давят в отчаяние.  

Припомням си: между Сакар, Родопа-планина и мътната египетска река

синжири са ковани за завързване.

„Не виждаш ли, о Тот, че те сега се готвят тайно да рушат

красивия порядък на месеците и годините… "¹

Така започнало объркване на помненето – с думи.

С тях и с плахи пламъчета в молитвените сгради 

изрязвах в полумрака своето лице -  Всевишните да ме съзрат,

но тях в Париж ги нямаше. Марат ги бе прогонил със декрет към Тракия, където 

класил бях с букви повече и с малко знание –   към робства мамен  с демократска свобода…

Звезди, отбрани за букет, пристегнати със кръвни линии на траки и булгати – дамгосан с нажежено по душата, за да не забрави кой e!

¹ Книга на мъртвите египтяни

Иракли, Пешова колиба, Петър Манолов