Париж, август 1991

Когато ни зазиждаха във старото метро, приседнахме тъй кротко, като срещу глутницата подивели кучета в Емона. Зидарите припряно засъбираха мистрии, чукове, пергели стълби, други сечива и тръгнаха. Изпрати ме Париж с билбордовете си; с масон и йезуит наконтени като за среща със пъпчиви юноши за посвещаване и първите причастия, и надписи; „Те цивилизацията правиха (порядъкът е наш и тук го мътихме)!
Не хвърлих камък по гнездото, само стиснах за да не обеля дума заради измъчените демоси – тъй петимни за отговорна свобода, за равенство на всички пред законите и не каинови братства, и си тръгнах от града!