(Енума…)

1.
Когато

поискахме от комунизма още човечност

− партийците го събориха!

Сред развалините избуя повече юдаизъм;

повече златни, книжни и виртуални телци

щтръклеят около третозаконието в Джорджия**,

но вече само уйгурите, гурките, вахабитите,

жълтите комисари и афганците са войници!

2.

Когато

Между Дубровник и Колима Призракът избледня

от нашето малокръвие

- по земите на меровингите

се настаниха вампири с лаптопи!

3.

Когото

Лъчезар Еленков и Янко Станоев  продаваха

пред входа на бившия ЦК на Комсомола

стихосбирките на Войтила

бях склонен да вярвам на тримата!

4.

Когато

сочехме с мокри пера шестващите злини,

в мразовита утрин на Полша патриоти

пребиха Попиeлушко

и по земите ни плъпнаха скакалци!

5.

Когато

Йоан Павел Втори като Майкъл Джаксън

се появява и чезне в Небето

над възхитените погледи на невръстни момчета

по измачканите треви на поредния континент

вятър развяваше думи!

6.

Когато

зад бронираните врати в зелени квартали

болни елити чертаят недоносен световен порядък

- световни банкери лъчат чекисти за банкстери,

а комунисти митарстват от кастинг на кастинг

за всичко.

7.

Когато

Йоан Павел II допускал, че ще стрелят по него,

щом уплашените ченгета от Изток и Запад получиха знак,  че нямат вина за пролятата кръв

и безсмислените жестокости.

Те извиха анаболени вратове с усмивки от зъби.

8.

Когато

народът поиска царя си от Мадрид,

бе му доведен един подменен Симеон,

който в зажънване 2002 в ръката със сърп

произнесе цареубийствени думи;

"Требе  да видиме как да продаваме земя на чужденци!"

(следва продължение)

 *Това заглавие се самотроняса всред руините на Вавилон, като по някакво неотменимо право.
** Новите скрижали.