СТО КРЪПКИ

Поема рецитирана за пръв път (26 май 1987)на хепънинг в двора на Софийския университет.

От доста време, нощем, мраморният амфитеатър се изпълвас четиринайсет-петнайсетгодишни момчета и момичета. Настаняват се по стъпалата, пушат, пият гроздова, изтягат се като наркомани, правят любов, гаврят се с чужденците, които на излизане от Старинен Пловдив идват да се любуват на Полуцукалото (така юношите наричат амфитеатъра от късната античност).

Някои от тези деца наричат себе си Стадото, други - Хилядата очи, трети са се кръстили с други имена, а пък има едни, които си викат Стоте кръпки.

Из разговор с нощния пазач.

Какво видяхте от своите родители,
         красиви ангели на Света,

освен нокти, готови да се забият в лицата

         на другите,

освен натопявания, сервилност, подмазвачества,
         лазене и злословие,

освен глад за натрупване и жажда за власт?

И всичко това за Вас!

Старинен Пловдив
Петър Манолов
petril@abv.bg

Авторова приписка: Съществува сериозна опасност инквизиторите  да затлъстеят нездравословно от само-жертвени текстове!