Бордюрите са нашите клубове,

         бордюрите са нашите пейки,

бордюрите и пустите улици,

         които повече опустяват,

колкото повече сенки се вливат във тях!

Бордюрите са нашите трибуни,

         откъдето никой няма да чуе

непроизнесените ни речи…

Какво ни дели от свистящите гуми?

Но нека почакаме, момчета и момичета,

         още малко с Края,

не за друго, а защото

         нищо лошо не сме му сторили

на Този живот – за това сме и лошите!

Ето, в огромните казани на родината

         пак врат джибри

(обещаното вино от грозде или промивки

пак изчезна някъде).

Ще имаме в изобилие гроздова,

         момчета и момичета

от Стоте кръпки, от Стадото, от Хилядата очи,

които питат тревожно: “Към каква пропаст

се е засилила неотвратимо тази страна?”

Може някой от вас да постави хладна ръка

върху потното чело на тази планета,

тази планета се мята от огън и бълнува насън,

а трябват още толкова много ръце,

за да отнемем болката и я отболедуваме.

Старинен Пловдив
Петър Манолов
petril@abv.bg

Авторова приписка: Съществува сериозна опасност инквизиторите  да затлъстеят нездравословно от само-жертвени текстове!