Опус №1

„П. М.: Ще продължа да работя в правозащитното… (дружество)!

Следователят: Не ви питам за това. Аз ви казах за тая уговорка …ставаше въпрос да подпишете една декларация!"

трябваше да съдържа персонален публичен отказ от НДЗПЧБ (Независимото Дружество за Защита Правата на Човека в България), заради здравите национално отговорни (фашистки − според БКП-БСП и ДС) убеждения на учредителите.
Цялата тогавашна дипломатическа машина на Живков била задействана да обяснява на Света, каква заплаха за еврейството е
Дружеството на Илия Минев, който някога, може би, дори се е фотографирал с висши офицери от СС. Резултатите от грижата за евреите са повече от плачевни – пълно обезсмисляне родната дипломацията за 50 години напред.
Тези тежки политически миризми изобщо не попречиха
на вестник „Стандарт” да даде тон на СМИ за вграждане политическия актив на Дружеството в „Атака” за парламента, за да се дирижират отвреме-навреме уродливи националистични прояви, които да служат като поводи за смразяване с мюсюлманството, а и да дават основания за медийно-наказателни акции на комисарите от ЕС към България и българите.

П. М. : Няма да подпиша!”

Из текстове от филма ЖАЖДА`89-4, чиято прожекция бе прекъсната на 20-тата минута от Екатерина Кючукова,член на журито на БАЛФЕСТ`2013.