+    +

Човеко – лира, със ръце срещу изгряващото слънце;

безмълвието чака твоите слова!

Пред теб отдъхват щормове и дремят бури,

шушукат серните води със водорода на Вселената…

Фуниевидното море завихря бавните въртопи

към комшулуците за други измерения!

А иначе и ти си като мене.

Възможно е да си без лев, без работа,

с ограбени родители и разпродадена страна,

и надзирателите местни не харесват взора ти.

Дано не се досещат как си надарен

щом още стискаш зъби,

а вече никой песните не може да смълчи!

Реки и ветрове от сушата въртят солените води като рулетка.

Човеко от брега срещу изгряващото слънце, ти редиш деня–      не казвай никому какво е скрито под езика ти!

Петър Манолов, Урбань-Иракли, 2014