(Из не произнесеното слово на международната конференция “25 години свободна България”.)
Спомням си, че в началото на юни с.г. в хотел Делос-Париж се бяха стълпили демократизатори, както комисари в Смолни 1917.

Продължава разпадане на доверието между въоръжените войни и техните началници. Сержанти и офицери крият пагоните си под камуфлажни униформи. Разпадат се враждебните към народите партии, като съзаклятия за принуда. Разпадат се хилядолетни тайни общества, религиозни, военно-полицейски и разузнавателни структури обслужвали заробването на човеците.

Сонмищата сподвижници на властите; зам. министри, министри, министър-председатели, назначени милионери, подставени банкери и пр. и пр. бръмват в информационното пространство като незаконно забогатели (някои от тях още не осъдени негодници) и се смълчават на първите корупционни мухоловки.

Разпадат се фалшивите религиозни системи, скалигеровите канони за историята, археологията, теориите за произхода на човека, строежа на планетата, Месечината, Слънчевата система, скоростта на светлината …

Само за десетилетие из Джон-Атанасовото пространство се установи небивала блогерска свобода, сякаш за всички цензурии са настъпили времената на Прекратените пълномощия.

Будят се подсъзнателни знания (черните кутии) и човеците ги носят като пчели към общо планетната тръвна.

След “гнева” на масите с “изверги” като Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи сме свидетели на несполучливите опити да се “произвеждат” още овни  (подобно Наполеон, Хитлер, Дучето, Сталин…), които да водят стадата към Харбин, Москва, сияйните върхове на комунизма или следващата Химера.

Свидетели сме на безсилието и бързото увяхване на изкуствените харизми на стотици зле употребени персони; Горбачов, Елцин, Сорос…

Най-едрите земеуправници (концентрирали мега собственост и власт), след 1989-та вече трудно се укриват и са принудени да влизат в ролята на говорители за ставащото по планетата и изявите им се превръщат в самосвидетелства за нечисти замисли и намерения!

Наоколо е “и страшно и весело” или както се изразяваше един познат; “Мамка му, толкова е хубаво да се живее!” , че би могло с основание да се продължи гласно; “Аз славя времето си! Времето си славя!”

Старинен Пловдив, Петър Манолов-безсребреник