glagoliceski_azbucnik :: Я, колко много пловдивчани. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.02.2015 11:15 - Я, колко много пловдивчани...

Автор: petril Категория: Изкуство

Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:

Я, колко много пловдивчани са загърбили плямпалата от плазмените олтари и дошли в първият четвъртък на февруари за живите слова на Дамян Попхристов и Христо Нанев. Дали безродието подобно безснежната зима бере душа или духовното безветрие при тепетата е към свършека си? Препълнената Балабанова къща свидетелства. След 1944-та, когато Червеният призрак вилнееше и конституционно из татковината, православният клир се разпозна с миряните, а в годините на настоящата декоративна демокрация показно прислужва на Златния телец. Така; тази Свобода, това Равенство и това Братство въведоха човечеството в небивала нравствено-ценностна, финансова и икономическа криза. Тези неща, в съчетание с извоюваната духовна свобода, поставят на изпитни дори допотопната ни древност и сега само от нас зависи дали ще я употребим звездно (орфическите златни таблички) − за подем или ще обслужваме още някоя рафинирана измама. Но се оказва (според Попхристов), че слоганът от френската революция има и богумилски вариант. Писателят езотерик Нанев има много за казване пред слушателите, защото потоците неутрино свързват ежемигово паралелните светове, а Нанев има дарбата да споделя чутото. По някакви магични причини, тайните от богумилската космогония се преплитат с феномените Севрюкова − дядо Влайчо, сякаш всичко каквото сме били и сме се пази в Етера-Акаш, в генната ни памет и в народното творчество — нашето величествено Свето писание — и избуява за днешните времена, в които много са завършили училищата “Знаем всичко, но не вярваме в нищо”! Българската интелигенция (еднакво ненавиждана от сонмищата сталинисти и троцкисти) отново е "по тревога" за вопиющата нужда от нравствени ориентири. Ще ми се да напомня, че езотеризмът е съществен магичен дял от тъмната материя на необхватната Вселена, но за веселост на душата, всяка пролет лозето се подрязва, а войниците пазят границите. Защото, личните ми наблюдения свързват цъфтежа на феномена Вангелия Гущерова с краха на социалистическата идеология и появата на Ненаситните от априлското поколение, които искаха да живеят “най-” сега, тук, още и ако може − завинаги! Може и заради това, живите слова на Попхристов и Нанев да правят Града по-човечен. Би могло да се добави; в безписмени времена, в Тибет, на някои от прадедите ни − не напразно − са възлагани пазителски мисии и старанието им е станало причина да бъдат припознати като оногони, т.е. справедливи, святи, свещени; но нашето пътуване към духовните корени е съвсем, съвсем началото и тепърва предстои. Дано духовната пред пролет е благословена! Старинен Пловдив, Петър Манолов

Нагоре