На Орлин Дянков, убит ( 09.08.1990) тихо: неизвестно защо,

неизвестно от кого и как − посветено като за жив!

Ти жив ли си, защото покрай мене доста мрат

– особено ако случайно някъде са драснали кръщелното ми име!

Застигат ги преди петляно време вдъхновени влъхви с тел

и стискат – със изскочили очи – додето жертвата притихне...

Ти гледаш, че за празника си словото го няма

− и влъхвите се чудят, че е тихо на мегдана −, то лежи в треви

на пот дъхти, на гнойна кръв, червиви думи и живот без вълк!

Не съм на ти със словото, не сме се отегчавали

и не съм го лъгал

– домогванията към тялото му са още всуе.

Затуй и се надпявам с тебе, със надежда да се случи

да изплюеш покрай чаша вино – как си!

О, блудни са певците-влъхви, щом за слава се отвори дума

 –  така е и не е така, а със Поета как е?

Април 2007