В Париж бяхме подпомогнати еднократно от фондация оглавявана от Йожен Йонеско, но лягахме на гърба и на френския данъкоплатец с по 48 франка дневно в продължение на цяла календарна година.

През 1989-та Франсоа Митеран донесе на Тодор Живков два заема. Единият от половин милиард френски франка  ускорен и с възглавничка с отличието на Почетния легион. Нас, взаимоотношенията между двамата политици не ни касаеха, но ежедневните помощи са от френската хазна и прокуждачите бяха длъжни да възмездят приемната държава. Тези тогавашни разсъждения доведоха до завеждане на иск срещу фамозния Тодор Живков и слугинаж.

Текстовете на иска бяха преведени и прецизирани юридичеси от българка на име Олимпия и внесени?!? във френския съд, който и до ден днешен не ме е потърсил (вероятно не е длъжен да издирва подобни ищци).

В тях се съдържаха тезите, че вина за нашето принудително пребиваване в Париж имаше лично г-н Тодор Живков и беше редно чрез него,  французите да си възмездят разходите.

Последвалите галопиращи събития в СССР и народо-демократичните страни от соц. лагера затлачиха живота със събития и почти забравихме иска.

Споменавам тези тогавашни актове за да напомня на днешните организатори на масови международни екскурзии, че потърпевшите народи могат да прибягнат и до сходни съдебни процедури.

Личното ми мнение включва и дълбокото отчаяние, в което затъват силовите установители на световното господство. Замисълът е да се пречупи естествената съпротива на свободолюбивите европейци и бъдат принудени да я заменят срещу сигурност чрез стадна чипизация. Затова и световното политбюро преминава към ускорена мигрантска криминализация на мегаполисите в ЕС.

Старинен Пловдив, Петър Манолов – секретар на дружество “Илия Минев” от деня на Млада Бога 1988-ма.