или „Здравей, Америко” ‒ начин на употреба с колаж свободни строфи и обяснителни текстове

Общото между космогоничните и поетичните съзидателно-разрушителни процеси е, че тръгват от вихрите на Хаоса. Това не отмина и гореспоменатата бдителска поема.

„Здравей, близначен континент на расата червена!

Какво е древното ти име

– от времената на великото безмълвие…”

„Здравейте, чеда на Помандреса от галактиката Млечен път!

Здравейте, и съзаклятници масонски – със нащърбен дух…”

„Привет, човеко-хищници, ловци на роби

– безчинствали из Африка над пришълци от Сириус!

Здравейте, будни лунатици!

Здравейте духове на; индианци, Пайк, Азимов, Мейлър,

 Гинсбърг, Опенхаймер…

Здравейте, САЩ, с порока двоен по господство над Света;

Уукуб-Какишов и донесен с Новия завет

– във тебе ли разчетоха генома!

Здравей, немигащо око на Хъбъл към вселената;

здравейте, homo sapience-и, психопати, homo deus-си от плът и кръв

– заети с равновесието между расите!”

Небесно-земната деятелност навярно се урежда с особена публичност (предварителното заявяване) на намерения по отношение на социални, народностни групи, верски масиви или цялото човечество. Заявеността е важно условие за проявление на свободната воля и правото на избор. Това ще да е нещо като право на „строеж”, което в досегашната земна практика се е съпътствало не само от „грешки на растежа”, но и на планувани деформации и изуверства. Или; само така можем да си обясним защо пътят към рая е застлан само със зли намерения. По него човечеството бе превеждано чрез:
„Обичай ближния…” за да отведеш бялата раса към затихване възпроизводството и я подготвиш да приеме чипизацията на расистки, и уродлив световен ред!”

„Привет, Съединени щати, от присмехулник
към библеския проект!”

„Тук, на Урбань (пък и на хълма на Евмолп, в Париж,

и Вавилон),

ветрея тяло защитено от орбиталните оръжия

с облачета влага само и листата на липи

– възправен да свидетелствам пред духовете на Вселената:

Нездрави психики се разпореждат със планетата Земя,

щом Пешова колиба на брега на понт Евскински
дразни като свобода…”

„Свободата, Братството и Равенството”, а с човешките Права без човешките Задължения е готвено освобождаване на управници и прислуга от основни нравствени норми подадени ни от Седемте.

Ислямът, покровителстван от Месечината, като трета (а според Фоменко-Носовски ‒ втора) аврамическа религиозна система, незасегната от деформирано Просвещение и деструктивните философско-политически теории и практики и днес се радва на потентност за нормално възпроизводство, семейна и родова йерархичност.

„Америко, на тебе ли е отреден дълга да примириш

хилядолетната вражда между децата на Агар,

наложницата на Аврам, и късните деца на Сара!

Защо след толкоз векове кръвясаха очите им

и сториха арена на мъстта Водите, Улиците многолюдни, Въздуха…!

А пък децата на Агар, като оазиси самотни

се взират в не настъпващите времена.”

Просвещението с „Тъй пишело…!”, „Написано е в Свещенните текстове…!”‒ подготвяло догматиката за политическите рецептурници от рода на „маркс-ленинизма”.

„Здравейте, зачинатели на комунизъм извратен

– белязали с червено детските вратлета*!

Сега, на жертвеника на Аврама, кой е жертвата?”

Комунизмът като социална система на космическия разум (основана на общността на Началата ‒ Етер, Огън, Вода, Въздух, Земя) и деформирана за планетата Земя до „Пролетарии от всички страни съединявайте се!” за да се национализират общонародните благодати и подготвят за расова приватизирация. Свободната любов, пролет култовщината, ненавистта към правдивото слово ‒ носено от човеци и поети са допълнителните мазохистични бонус-удоволствия за троцкисти, сталинисти и демократи, проявени пълнокръвно в убийствата на Сергей Есенин (уж, и заради поемката „Капитан земли”), Йосиф Манделщам и стотици хиляди, ако не и милиони!

Паралитичен антикомунизъм и демократизация − съпроводени с мултикултуризъм, толерантност и скланяне на подрастващите към хомосексуализъм; пропагандните кампании за толериране еднополовите бракове и безпрецедентната „загриженост” за залинялата европейска кръв, и особено подир трътлестата крилата фраза „Богатите да стават по-богати”‒ вече може да се организира преселение на колониално ограбените народи към митрополиите. И най-важното ‒ процесът трябва да изглежда пред Космическия разум като закъсняла, но безпрецедентна компенсация за търговията с роби.

„Привет, човеко-хищници, ловци на роби

– безчинствали из Африка над пришълци от Сириус!

Здравейте, будни лунатици!”

И тези неща би трябвало да се вихрят в поемата-бдение (Самиздат, Старинен Пловдив 2015, 6,00 л.), която може да се поръча на petril@abv.bg и получи чрез наложен платеж по пощата.

Петър Манолов