4
Сега, гледците ми на пясъчното дъно под водата
– са върхове на конус за небето над Урбань и питат:
Какво станало с децат на;
Балам Кице, Балам Акаб, Махукутах, Ики Балам
─ та бяха обвинени в кръвожадност и изтребвани
в земите си във името на бог-мъртвец!
Успяваш ли Америко да сториш емигрантите си
пратеници на народи,
да надпреварват своите предимства?
Към тебе сякаш всеки носил хищни семена,
Разкрепостен, отърсен от съсловни горни прагове
– изправя ли се, става ли висок
за дрязгите на дворчета-държави във Европа,
където пушеците на комините въвират своите валма
в прозорците на някой от съседите по Розата на ветровете.
Дали пръстта ти е опитомена тъй от кореняците;
дали реките са артерии – по тях тече ли,
обратно на водите – океанска свобода!
Небето разградено ли е за влиянието на добри звезди!
Направила си тъй, Америко, да се стремят към тебе
и разбягват!
А мислех, че на гладния подаваш първо хляба, после ножа!