Войната с комунизма много дълго беше като обречена. Слоганът; Свобода, Братство и Равенство служеше за мобилизирането на всякакви негодници!

Затова, верските проблеми ни занимаваха още през тревожната 1989-та. Случи се тъй, че НДЗПЧБ  (Независимото Дружество за Защита Правата на Човека в България) стана притегателен център за много българи, християни, мюсюлмани и свещеници. Използвахме пътуването с пътническия влак, към София (за среща с журналистите пристигнали преди Франсоа Митеран) и обменяхме виждания за „верската вяра”. Тези въпроси бяха от първостепенно значение, защото комунистите-ренегати десетилетия бяха продължавали делото на поповете ─ свеждане на народа до негодно за съпротива природо население! 

Тогава се оформиха двете неотложни задачи:

1.Канонизиране на Васил Левски за светец (в дома на Илия Минев биеше на очи луксозна монография – подарена му от Гонителите с „автограф”).

2.Дружеството да поиска от свещенослужителите в България да се очистят от агентурното бреме с покаяние пред миряните и служат за техни духовни защитници.

·         На Великден 1989-та се събрахме в църквата св. Неделя, в Пловдив, при о. Благой Топузлиев (който прояви смут да оглави канонизирането на Дякона), но се изненадахме, когато в съседство се окуми тумба цивилни офицери от ДС, които се разпознаваха по несръчните опити да се кръстят, а от свещите им май се разнасяше пукот и миризма на тюкюрт! Тяхното присъствие беше ясно послание, че книгата за Левски е само камуфлажна патриотарска наметка, и че на православието не бива да се разчита, пък и Исус като че беше изиграл отредената Му роля − да отклонява молитво-волята на човешки мнозинства с:

·         Неправилно молене.

·         Неправилни молитви.

·         Неправилен адрес на молитвените послания.

От друга страна, хилядолетното обожание на Разпнатия е акумулирало колосални естествени духовни енергии.  Тези енергии са основното безпокойство на всички колонизатори и поробители.

Старинен Пловдив, Петър Манолов