Последните часовe на 31 декември 1988-ма.  На входната врата на „Стамат Матанов” № 47 се позвъни и като отворих, Благой Топузлиев пропусна пред себе си възрастен човек във ватенка. Пресякохме хола и ги поведох надолу  към студения кабинет. Там Благой представи госта като Ален Шевалиера, от Point de vue, а прегърбеният изведнъж се оказа висок млад французин, който от мисия в Афганистан, се завръща в родината си през Каолиново, Тодор Икономово, Септември, Пловдив, и София. Въпросите превеждаше отчето от английски, а отговорите ми потъваха в микрофона. За пръв път, от името на Дружеството озвучих изявления, че Тодор Живков и секретарката Милко Калев трябва да освободят народа от себе си. След няколко фотографски кадъра, Шевалиера се заинтересова от бойната офицерска униформа, която още висеше на закачалката от недавнашния запас. Облякох я, препасах портупея, а за допълнение си сложих и каската с червената петолъчка; като е гарга - рошава да е, пък и честа на пагона още не е отменяна.
Петър Манолов