САХАТ ТЕПЕ
Повече от четиридесет полусферични, параболични, конични, инфра, ултра, именовани и безименни антенни устройства са насочени към пловдивчани само от грозната барака на Сахат тепе и никой от запитаните не знае ни за тяхното предназначение, ни за енергиите, които смучат или ръсят.
С пожелание: след обнародване на стихотворението – всичко, което ни докосва от жилищни сгради, тепета и геоорбити, да се оповестява и бъде прието или отхвърлени от жителите на града!
Антените – защо са взрени в нас – поставени от кой и за какво умишлено забравени? Протягат кръгли взорове през нашите стъкла, стаени в миговете ни преди заспиване, като доносници – да проговорим във просъница, да чуят замисли незрели, относно любовта всред този неголям световен град – отглеждал все свободни демоси...
Свободни демоси, о, колко грижи, скръб, покорства и презрения хвърчат от вас към плутократските глави! Наистина, какво прослушват всичките антени от Сахат тепе? Защо немигащо във нас са взрени втори век – очите на циклопска банда, с уши, като ухото милюво на Главната, но със наушници и в жегата на юли?
А ние, с нашето нехайство (всеки сам за себе си), преди заспиване изхлузваме души из изнурените тела и мигом се представяме пред Седемте ковачи!
В града остават само сбърканите: дето се боят че ги крадат, поети, не заковали неръждаем гвоздей за окачване на шапка или пушка, които викат гръмогласно малките си имена… а другите сме при ковачите, но без да се познаваме.
Помагаме с каквото можем на света, а чуковете им трептят по наковалните, като при песен за цимбал, която ще се чува заранта. Когато сме заварвали при тях ковачите от Южното небе, сме се завръщали в града без сънища.
Говорим на ковачите: Кажете ни! Не може да са тайна враговете! Те вече крачат важно между нас, подсвиркват неприлично на децата ни, говорят неприкрито и с омраза към дома ни, като да ни няма, режат хляба, пускат топлина и светлина с намигване, обиждат словото в самите прорицалища (Боже опази!) и се държат към древната ни памет непочтително.
С какви котерийни ненависти са ни осъдили, каква космическа повеля ни държи като кураж да дръзваме да срутим целият им нарисуван свят над нашите глави като варосвано небе на стара къща! Не вярвам, че ножовете ни, закалени със жестоки лезвия, особено ги стряскат – е, вярно е, погалените с тях изстиват бездиханно, но ние вече сме подминали гнева на слепите си мускули и сме препасали самите си сърца с най-древните оръжия.
И всеки път антените завързани със кабели послушно чакат, и все така се случва, че премигват точно на мига в завръщането ни в телата, т.е. в нашето събуждане; смутено пипат своите лица, когато открехната вратата от Полярната звезда безшумно се затваря тихичко, дори похъркващите гномчета връз ключа под изтривалката не сменят хълбок…
…И сутрин вече в новините казват – не мирясват враговете ни като мухи по раните на вързан бит нощес, но някой ще ми каже ли защо са взрени в пловдивчани всичките антени на Сахат тепе?
четвъртък, 15 Май 2008
