Въпрос: Как може масонските принципи залегнали в Правата на човека да се съчетаят с народоопазващо дружество, за каквото претендира НДЗПЧБ?

Отговор: Когато израждащата се аристокрация и прилепала започнали да пият кръв направо от сънните артерии на демосите, прогласяването на Човешките права е хуманен надмасонски цивилизационен акт.

Това, че съвременното масонство е деградирало до планетарна глутница от върколаци (както в наши дни се рекламират по плазмените олтари), не е основание да отречем приноса му към очовечаване на политическата система от преди 224 години.

Въпрос: 224 години, това не е ли много отдава? Човешките и малцинствените права не са ли само повод за да се безчинства и с човеци и с малцинства?

Отговор: Да, но не без помощта на т.н. либерали (комуноиди и демократоиди), които епидемично се заразяват от кръвопийство и умират (обезсмислят се) пред очите ни!

И забележете, Хартата за правата на човека още е половинчата, защото не са оповестени Задълженията на човека, срещу които могат да се ползват права. Не са обнародвани и задълженията на малцинствата (колок в Копенхаген, март 1990) и по тази причина, те, все още са употребявани за създаване на вътрешен хаос и локални войни!

Немасонското НДЗПЧБ (Независимото Дружество за Защита Правата в Човека в България) имаше надежди, че разкрепостяването на всичко предприемчиво и трудолюбиво ще доведе до бързо отмиране на търтеите от партокрацията, доносническия апарат и силовите служби. Това не се състоя, което означава, че още не се състояла и демокрацията. Но взрете се в персоналните лицеизрази на полит. класата и преценете; искате ли да сте на тяхно място. Народът ни беше препънат с всеобща парализа и препъвачите трябва да си получат заслуженото!

Въпрос: Правата на човека, това не беше ли шперцът, чрез който САЩ и западните демокрации мародерстват по планетата?

Преките срещи с демократизаторите в Париж, Вашингтон, София с „многознайковците” (в смисъл на добре познаващи ни), се съпровождаха от все категорични заявления, че нямат намерение да се съобразяват с нас. Поведение им беше на хора, които са удържали победа в Студената война. Те започнаха да ревизират участието и на Русия в Горещата (1941-1945), да напомнят за силата си с топли конфликти.

Това показа по категоричен начин, че по високите етажи на западните демокрации не могат да четат знаците на Космическия разум и правят опити да се разпореждаха с Източна Европа като с военен трофей.

Петър Манолов - секретар на НДЗПЧБ от  Коледа 1988, Пловдив.