Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2013 13:26
Та като се върнах от разпит, мобилизирах волята си за човешко сдружение; нещо като посмъртно завещание за бъдещите демократични промени, защото (както споменах) в 24-тия ден от гладната стачка отделях ацетон, а правителството на Живков се втвърдяваше и можеше да се наложи да се готвя съзнателно за неотменимия край.
Кръстник на профсъюза стана деветдесетгодшният анархист Кметов, от Пловдив, в чийто дом бяха обсъдени учредителните документи и формирано първото ръководство на Подкрепа от учителки.
Окуражителна заслуга към първата Подкрепа имаше и внезапното телефонно позвъняване на К. Мишев от САЩ по замлъкналия телефон.
Още с появата и първите действени акции за защита правата на двама художници (Диана и Георги Бояджиеви) чрез радио “Свободна Европа”, Първата Подкрепа, буквално, за броени дни, привлече вниманието на българските граждани и стана упование и надежда за промяна, но щеше да привлече като магнит и всевъзможни, и враждебни на демоса персони.
И тъй като не идеше да се съвместяват по много длъжности като тоталитаристите, а вездесъщите служби заплашиха първото пловдивско ръководство на Подкрепа, наложи да спра избора си на малко подранилия ми патоанатом К. Тренчев, който по-късно настояваше да му кумувам, а по-по-късно започна да се преоблича като в селска вечеринка –на обяд в камуфлажна бойна униформа, вечер с малтийска пелеринка-гъзовейка.
Старинен Пловдив, Петър Манолов