Пловдивският съд отказа да регистрира Втората Подкрепа, което според Манол Журналов не било необходимо.
Преместена от Тепетата, до края на април, Втората Подкрепа крееше. Сетивата ми долавяха, че в Стара Загора готвят или ликвидацията и, или гнусна посткомунистическа злоупотреба, защото по онова време, там спешно бяха формирали мощен щаб (под ръководството на висок пагон на ДС с арменско име) срещу всички неформали, а Подкрепа беше най-естественото сдружение, което можеше да противостои на похотта на номенклатурата към общонародната собственост. Защото тя, номенклатурата, вече чекнеше зъби, изплезила похотливи езици, от които течаха лиги и мнозина от апаратчиците и мухите покрай тях се виждаха като капиталисти всред обезправен народ, който няма да ги пита откъде и как са забогатели.(Ще следва продължение на същото място)
Старинен Пловдив, Петър Манолов