Прочетен: 515 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2013 18:07
1
„Човеко, млечен:
В часа на Бика от галактическата полунощ за кой е инсталирано това небесно тяло,
повито с астероидни, със магнитни, със озонови и кислородни пелени?
Какво е скрито със змия, навита връз яйце при Огън, който само топли, а студът пощипва?
Човеко, природен и свързан със Вода и Въздух, стъпващ в Пръст и посред Етер закрепен:
Благословен бъди!“
Тъй пея сутрин пред каньон Урбань – отворен към море.
Над тялото, полегнало под влажния лодос - купчинка живо жито –
варшавско - натовските миротворци сипят въртолетен грак.
Човеко, мимолетно облаче посред свирепите галактики,
безименни менеподобни са нацелени по нас с невидими лъчи,
а тези дни и нощи се опитват да ни давят в отчаяние.
Припомням си: между Сакар, Родопа-планина и мътната египетска река
синжири са ковани за завързване.
„Не виждаш ли, о Тот, че те сега се готвят тайно да рушат
красивия порядък на месеците и годините… "1
Така започнало объркване на помненето – с думи.
С тях и с плахи пламъчета в молитвените сгради
изрязвах в полумрака своето лице - Всевишните да ме съзрат,
но тях в Париж ги нямаше. Марат ги бе прогонил със декрет към Тракия, където
класил бях с букви повече и с малко знание – към робства мамен с демократска свобода…
Звезди, отбрани за букет, пристегнати със кръвни линии на траки и булгати – дамгосан с нажежено по душата, за да не забрави кой e!
1 Книга на мъртвите египтяни
Иракли, Пешова колиба, Петър Манолов