Париж, юни, 1989
И ни посрещна празнично Париж с билбордовете под земята и небето; с кафява рилска мечка, а под нея кирилови знаци ръкописно се държаха за ръце и вещаеха;

„Свобода, Братство и Равенство!”

Подробно споделих с Париж за свободата си със четвърт от небето над Урбань, а той се натъжаваше и ме поправяше, че е Лутеция. Разказвах му дочутото за братската любов между партийци. Описвах му и Черното море по щъркелово време, есен, трепетите на авгурите, когато възмъжали внуци със изкусни клюнове и удар във тила изпращат старците в дълбокото Чистилище, при серните води.
Говорех на подземните поети от метрата на Париж, че и на Изток словото, което бди, преглъща често топлата си кръв…
Пред благородник споделих: Адаш, не ви е в ред градът, уши ли няма та говори в монолог небивалици за народа ми!
„Добър ни е градът, изгуби зрение отпреди две столетия, подобно Парис в древността – подхвърлили му ябълка на чужда свобода, а в ствола му забили стрък от спреш¹!“
Женевиев, от баско потекло, жената на парижки кмет, пред входа през комина на балзаковата къща ме изслуша и припряно изговори:
„Манолофф, по всяка вероятност слепият е чужденец! Французи рядко пребивават във града – без сетива за тяхната съдба или пък имат свои градове в Париж. Говорил си със някого от многото парижи. Ако окото му е плачело като на много възрастен евреин – той не е французин, но чужденците ни обичат да говорят със акцента на Париж.“
Генералът Жан додаде: „Изохкал си за въжделенията на народа си в безизразно ухо, а кривата уста в съседство е отвърнала с приписка от съмнително пророчество. Намерен е народът ти за древно непокорен; предаден е на вътрешни наемници, които обещали – подир сто години да го няма! Изтрито е за утре богомилското му име, а скоро с пир ще почетат и края на държавата – така постъпват с вироглавите си врагове!“
Забърквам се, не знам къде съм в самозванските гори, говорят гласно на самите себе си, пред някой, който също си говори сам: пред някой, който гледа и не вижда, и сам свидетелства за своята божествена направа, а племенните писари от Майкрософт още трият радостните възгласи от непорочното зачатие.
Говорят, че дори са съпровождали с неподправено прискърбие ковчезите на автентични трако-руси, които в незаритите гробове се разкихали.
^{1Паралитична трева}