Поздравителен колаж (1) от текстове за Кристо
Поемата - в стил “приложна поезия” - дълги години облъчваше безлюдните Пеещи пясъци, зряла е под месечината на Евмолпия, звездите на Париж и Вавилон; като странен плод, който се обли в страхове; от способността на материята да се разпада и жестоките експерименти с народите от СССР, Китай, Източна Европа, Монголия, Северна Корея, Виетнам и Куба, с който завърши етап първи от наказателния световен ред по пътя към световното господство. *** През вторият етап се е предвиждало гореспоменатите народи да загубят основните си икономически мощности и най вече земята-кърмилница, за да се простят с присъщата си божествена извиканост, идентичност и сила, като им се позволи да запазят само някои етнографски елементи във вид на ансамблови облекла, песни и танци.  *** Но тук внезапно и “заумно” се намеси великото съизобретение на Джон Атанасов, което както поощри обявяването на новия световен ред на 11 септември 1989 г. от Буш-баща, така при Буш-син, само след дванадесет години (на 11 септември 2001), беляза краха на намеренията по господството – т.е. колкото траят всички налудни самовнушения. И струва ми се, че по някакъв начин, тази знаменателна дата бележи края и на Старото небе, под което от около 1000 години са притискани и разболявани човеците я със златни телци, я с парични книжни тигърчета*. *** По всяка вероятност, податките, които ни връхлитат във вид на идеи за промени т.е. за износване на религии, философски системи и идеологии, са в “алхимична” връзка с откритията във физиката, химията, астрономията. Може да се окаже, че социално-политическите люлеения надясно и наляво са постоянни и ритмични като сезоните, южно френския мистрал, лунните и слънчеви затъмнения, появата на Халеевата комета, и голямото противостоене между Марс и Земята… *** Част от текстовете на поемата бяха публикувани „назидателно” във в. Работническо дело, вероятно да бъда дискредитиран като човек, който се противопоставя на промените, ускорени от Рейгън и Горбачов и като враг на всички американци, враг на Изтока, Запада, Севера, Юга, а защо не, и на демокрацията въобще. Разбира се, че нищо такова не можа да се получи! Умря вестникът, който се бе преструвал на работнически, но след неговата смърт, мазната национална гузност и наглост успяха да наподобят демократичност и пещерен капитализъм, по простата причина, че тези налепи също се стремят към безсмъртие, а колцина от балканите, пък и от света биха могли (пък и желали) да се състезават по безродие, политическо слагачество и ибрикчийството с тоталитаристите! Никой освен техните епигони! *** И защото, да благодаря на Бога Истинен, не съм оставал ни жаден, ни гладен и в каньона Иракли-Урбань, и в Пловдив, и в циментовата пустиня на Париж; а имах възможност да си позволя естеството – да съм Себе си! Е, мразен бях от патриотарите, задето защитавах религиозните права и рождените имена на българските мюсюлмани. Мразен бях от турците, задето застанах на страната на кюрдите. От гражданите на СССР бях мразен, защото взех страната на непобедимите афганци; намразиха ме по-късно и от САЩ заради съпричастност с афганци и  иракчани! От полубездарията бях мразен по съвсем земни причини! Мразен бях така, че самите мразители не можеха да обяснят омразата си, преследван бях така, че преследвачите ми призори нямаха смислена мотивация за рвението си по сънищата, убиван бивах, а се случваше да изправям телата  на наемниците и ги отпращам по живо – по здраво. Е, след подобни “знамения” как да се размина с изкушението по податката на Нострадамус за “човекът на омразата”! Успокойте се, лекарят, т.е. Нашата дама, е давал мило и драго да се сдобие с богати пациенти. Заради това и започнал дори да пророкува, и то така сполучливо, че никой да не може да разтълкува пророчествата; но криво да седя, право да говоря, това въобще не е пречка да съм стъписан:  – от “опаковъчното” изкуство на Кристо Явашев, като своеобразно триумфално – бих добавил – пирово шествие на Скинията** по жертвоприносните места. – от творческото пророчество да предусети нуждата от предупредителни космически пътни знаци (за каквито считам някой от опаковъчните му проекти). *** И дано не съм прав, но тези две неща и многобройните успоредни по време, неуспешни космически полети и предизвиканата катастрофа в Чернобил оформят една доста неблагоприятна за човешката ни цивилизация констатация; че Космическият разум отхвърля и настоящия световен ред, като стратегия за установяване на Световното господство на Империята или фондацията на спасителите ми Мейлър и Азимов!  Навярно, засега са преустановени контактите с временно управляващите Земята, които, проучвани внимателно, са намерени за самозванци, организирани от съмнителни принципи и нездравите интереси на узурпатори, в ущърб на управляваните – по-естествените, по-нравствените, но потискани планетарни мнозинства. *** Тези и други сходни неща възнамерявах да коментирам с Христо Явашев на срещата в Антен 2 на френската телевизия, но тъй като поканата за тази медийна изява не беше достатъчно открита, предпочетох да не участвам в нея, с ясното съзнание, че и идеите, ръкописите и тревожните въпроси не горят. А известност – да ми се чува думата – и по онова време имах достатъчно. ————————— * Прогностично съждение на Мао дзе Дун за рептилните парични знаци. **  Скиния - преносимо палатково светилище. Предслов на ЯВАШ,, Стариненн Пловдив, 2015, Петър Манолов