Защо и ЕС подържа щения да продължат да шестват комисари

като цилиндрични хора из Европа и я еднаквят!

За Изток - Запада (наричан още черен) заговарвам,

за светлото небе над нас,

и за мученето на хора по различни букви, пък еднакво!

Нали и комунизмът искаше това:

Един език да се говори и жените да са общи,

по един и същи начин да се мисли,
в едни и същи сини дрехи да се киприм,
едни и същи ястия да къдрят аромати под еднакви носове,

с едни и същи новини да сме заплашени.

И никой да не смее да засее семки за да оцелее!

Запалиха евреите за трети път звезди; и те, изпепеляващо горят

мостовете зад меровингите.

И се стъписаха избраните от замисълът си висок,

и паникьосано се суетят като семейството на Лот

с еднакви въжделения и в двете дъщери!

И искаха да се завърнат там където са били,

където пясъците помнели Мойсей, където,

над нежната главица на Исак висяло лезвието на наточена луна,

доде Аврам и Бог се пазарели.

Там, недалеч и Яков бил, о, яка му душа на Яков!

Ах, никъде не им харесва, щом не са преследвани!

Където и да се устремят все търсят страховете от това;

което можело да бъде Израил,

което можело да бъде Израил,

което можело да бъде Израил

– и все не е!

И всеки път, където и да идели, ограждали кагала като скиния

– от ответни помисли да се укрият

и майсторят кивот за храма

с дрънкулките, със пръти за пренасяне, с извивки за капаните под лошата съдба – гравирани със нож, да се тълкуват после с шепот на мъже с мечти, които бръстят като агънца в ливадите от талмудични времена!

И като Ахасфер – наричан във Созопол Ахото.

Където и да идел Ахасфер – на хроноса туземен все посягал;

стрелките местел като в пясъчен часовник, който мери ери

със ръждясали пружини,

с елиптични оси във гранясало миро, и сякаш пясъчинки цъкат

не в часовника, а в пинеалната жлеза. Явяват се

в съня пророци глухонеми и четат със пергаментни устни

разтворената книга на Заветите от празни жълти листи.

Май прекалено дълго си говориш сам, а казано е:

за еврея нищо или нищо, а от там нататък вече
се бълнува с букви само!

Старинен Пловдив, четвъртък, 25 април 2013 г.