*

*          *

Какво му става на света!

До лани всичко беше в ред.

Съставен от вода, от огън, от земя и въздух…

Човекът знаеше какво е труд, почивка, радост,

смърт и скръб.

Човекът знаеше кога е делник и кога е празник.

Живееше при здравите неща.

Изпращаше голямото светило и подир любовта

отскачаше до третите петли по другите планети.

На злото отговаряше със зло.

Убиваше. Когато трябва – биваше убиван.

Порядъкът бе прост като летящо копие,

като замахнат нож,

като стрела, запътена да занесе звъна

на тетивото до сърцето на злосторника.

Човекът ходеше върху земята прав

и много трудно го огъваха лъстиви думи.

Орачът беше зад воловете, войникът – подир меча си.

Хлебарят и грънчарят месеха навреме месивата.

Палячото бе вечер на мегдана, а звездоброецът – на покрива.

Премъдрите прекарваха във пост и във мълчание.

Законите се раждаха, за да живеят век.

Какво му стана на света?

Орачът се качи на покрива.

Войникът вечер зъзне на мегдана.

Палячото върви зад меч,

а мъдрите преяждат и дърдорят в надпревара.

Добре си се въртяха електроните,

ядрото беше за порядъка като баща.

Човекът пъхна прът във подредената система.

И какво зачена?