Постинг
22.01.2012 10:29 -
Д, като Джумая-2, из ...
Автор: petril
Категория: Изкуство
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2012 10:40
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2012 10:40
Д, като Джумая-2, из „Глаголически азбучник”
Като се върнах от Урбань` 2011, детската площадка „Котешки нужник” зад Джумаята беше закрита и на нейното място чернеха букви, които стъписваха ходилата на някои минувачи, което ме подсети за христовия знак.
Прослойка от племе, недоброжелателна към човечеството, съставила религиозна басня, пред чиито идоли да се кади тамян, палят свещи и правят дълбоки поклони. Дори започнало гонение на идолопротивниците, което продължило повече от 1000 години. Тогава, в непримирими балкански глави, ще да се е зародила идеята: „Че лудите, умора нямат е знайно, но защо не облажим разпнатият с пчелното млечице да духа си*!” Помислено-сторено! Така, човеците, пак си изковали щит и меч. По-малко видели, повече се разчуло, защото срещу православието се разнесъл вой до бога и дори кундуржийски фабрики се надпреварвали да произвеждат обувки с кръстче под петите, за да е тъпкана молитвената воля на вярващите.
Чудя се на култ.съветниците на предишната кметска управа на Пловдив, при която е замислено и осъществено преобразуването на „Котешки нужник”; какво точно са се стремили да изразят с ръждивите букви! Вярно е, след в. „Отечествен глас” от 11 февруари 1989-та, мълчаливите гонения за силното слово се засилиха, но това оставаше почти незабелязано - докато не го облещиха за под нозете на минувачите!
В проекта има дори своеобразен принос (като за „неголям световен град”); за пръв път и всевиждащото масонско око е поставено на земята, т.е. на равна нога със словото българско ─ за поругание! *С помощта и на духописци, като Андрей Рубльов.
Прослойка от племе, недоброжелателна към човечеството, съставила религиозна басня, пред чиито идоли да се кади тамян, палят свещи и правят дълбоки поклони. Дори започнало гонение на идолопротивниците, което продължило повече от 1000 години. Тогава, в непримирими балкански глави, ще да се е зародила идеята: „Че лудите, умора нямат е знайно, но защо не облажим разпнатият с пчелното млечице да духа си*!” Помислено-сторено! Така, човеците, пак си изковали щит и меч. По-малко видели, повече се разчуло, защото срещу православието се разнесъл вой до бога и дори кундуржийски фабрики се надпреварвали да произвеждат обувки с кръстче под петите, за да е тъпкана молитвената воля на вярващите.
Чудя се на култ.съветниците на предишната кметска управа на Пловдив, при която е замислено и осъществено преобразуването на „Котешки нужник”; какво точно са се стремили да изразят с ръждивите букви! Вярно е, след в. „Отечествен глас” от 11 февруари 1989-та, мълчаливите гонения за силното слово се засилиха, но това оставаше почти незабелязано - докато не го облещиха за под нозете на минувачите!
В проекта има дори своеобразен принос (като за „неголям световен град”); за пръв път и всевиждащото масонско око е поставено на земята, т.е. на равна нога със словото българско ─ за поругание! *С помощта и на духописци, като Андрей Рубльов.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
