Прочетен: 738 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2013 17:18
6
На нощен разпит бях по истата поема;
облъхвах следователя със ацетон
като дете на възраст пристрастено към лепилото за дишане.
С подметка конфискаторът бе сложил автограф,
и вече ходи неотлъчно с мене като твой
─ и в Пловдив и Урбань
– изпробва смелост и се секне шумно край ухото ми.
Въздържам се да кихна ираклийска свобода,
към него и към всички дето ме преследват, че съм със народа си.
А с кой да съм, Съединени щати;
из кой от демосите да е потеклото ми!
Или като отчаян белокож, напушен със трева,
да тананикам под носа си рап на роб!
С цунами от рекламна врява ли глушиш страха!
О, коренищата ни на човеци са в планетата Земя
и който трупа зло подобно рилски снегове ─ ще тръпне,
когато някой гушне арфа край Родопа планина!
Затуй; от допотопните народи покрай понт Евскински,
САЩ, здравейте!
Здравейте, според помислите си към тях!
Какво ли може да се стори, за да се спасите,
от вас самите, а и вече може ли!
Петър Манолов
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
Арт мениджмънт – специалност за ценители