ИЗТОЧНО-ЗАПАДНА ПЕСЕН

1.

Защо и ЕС подържа щения да продължат да шестват комисари като цилиндрични хора из Европа и я еднаквят! За Изток - Запада (наричан още черен) заговарвам, за светлото небе над нас, и за мученето на хора по различни букви, пък еднакво!

Нали и комунизмът искаше това:

Един език да се говори и жените да са общи, по един и същи начин да се мисли, в едни и същи сини дрехи да се киприм, едни и същи ястия да къдрят аромати под еднакви носове, с едни и същи новини да сме заплашени. И никой да не смее да засее семки за да оцелее! 

Запалиха евреите за трети път звезди; и те, изпепеляващо горят мостовете зад меровингите.

2.

И се стъписаха избраните от замисълът си висок, 

и паникьосано  се суетят като семейството на Лот ” с еднакви въжделения и в двете дъщери!

И искаха да се завърнат там където са били, където пясъците помнели Мойсей, където; над нежната главица на Исак висяло лезвието на наточена луна, доде Аврам и Бог се пазарели;

Там, недалеч и Яков бил, о, яка му душа на Яков!

Ах, никъде не им харесва, щом не са преследвани!

Където и да се устремят все търсят страховете от това,

което можело да бъде Израил, което можело да бъде Израил,

което можело да бъде Израил, и все не е!

3

И всеки път, където и да идели, ограждали кагала като скиния – от ответни помисли да се укрият и майсторят кивот за храма

с дрънкулките му, с пръти за пренасяне, с извивки за капаните под лошата съдба – гравирани със нож, да се тълкуват после с шепот на мъже с мечти, които бръстят като агънца в ливадите от талмудични времена!

И като Ахасфер – наричан във Созопол – Ахото! Където и да иде Ахасфер – на хроноса туземен все посягал; стрелките местел като в пясъчен часовник, който мери ери със ръждясали пружини 

с елиптични оси във грънясало миро, и сякаш пясъчинки цъкат 

не в часовника, а в пинеалната жлеза. Явяват се в съня пророци глухонеми и четат със пергаментни устни разтворената книга на заветите от празни жълти листи.

Май прекалено дълго си говориш сам, казано е; за еврея нищо или нищо, а от там нататък вече се бълнува с букви само!

Старинен Пловдив, четвъртък, 25 април 2013 г.