S, като S, pl. Saint-Michel - Paris, из „Глаголически азбучник”.

 (Нещо като личба)

С духовните нагласи на соц. лагерниците от 1989-та (барабар с НДЗПЧБ – Независимо Дружество за Защита Правата на Човека в България), съдбата раздаде на САЩ силни политически карти (силна ръка) за планетарно добро, които само за четвърт век бяха превърнати в жокери! Влиятелните управленски прослойки, кой знае защо, в нуждата от промени, отново съзряха шансове за още световни намерения като Ред и Господства. Все си мисля, че последвалата сбърканост е свързана и с две англоезични писма за една ускорена, втора антология, което пък не може да не пролее светлина над странната днешна немилост към поезията ни въобще.

405 Kitemaug Road

Uncasville, CT 06382

September 14, 1989

Dear Mr. Monolov:

         I hope that this letter reaches uyou through the kindness of Mr. Panitza. As I explained to him, William meredith and I are currently putting together another anthology of Bulgarian poetry. We did such a volume in 1986 which was quite successful (Poets of Bulgariay Unicorn Press, 1986). We would like this volume to reflect poets who may be less than "official" as well as established poets in Bulgaria. We would like it to reflect the great diversity of style and even political opinion.

         I should mention to you that I am a member of PEN and I"m aware of your situation. We have a number of friends in Bulgaria who have signed letters on your behalf. I think you will be pleased with the final product, and I think it will be a better book for including you.

       What we would like to request is that you send us 15 poems for consideration, perhaps 10 if you find 15 are not available. If it"s possible to provide a literal English translation, that you own the rights to the poem. If they had been previously published, we would need to go through the Bulgarian copywrite agency which I wish to avoid in your case. If you can help us, we would be very grateful. The hoems may be sent to the above address until       December 10th. After that, please send any material to the following address:

6300 Bradley Boulevard

Bethesda, Maryland 20817

Thank you for your consideration.

Sincerely,

Richard Harteis

William Meredith

405 Kitemaug Road

Uncasville, CT 06382

September 14, 1989

J. D. Panitza

Managing Editor

Reader"s Digest

Pleasantville, NY 10570

Dear Mr. Panitza:

         We have been referred to you as someone who might help us get in toqch with Peter Monolov. We would like to contact him to solicit work for an upcoming anthology of Bulgarian poetry. We published such a volume in 1986 (Poest of Bulgaria, Unicorn Press). William Meredith, who won last year"s Pulitzer Prize, edited that volume and will be the co-editor for this volume.

Would you be kind enough to pass on the enclosed letter to Mr. Monolov or let us know how we might contact him directly.

We very much appreciate your help in this matter.

Sencerely,

Richard Harteis

William Meredith

От г-н Паница - Дими (по лично настояване), парижката редакция на Reader"s Digest, за към 22 rue Civry, вагоните на метрото летяха под земята и като се прибрах, набрах кураж да бръкна в ръкописите!

Сутринта отново прочетох горните писма и в главата ми пак се завърна вихрушката на отвратата от февруари  1989-та, сякаш с трите червено-сини раници бяхме донесли в Париж и зли енергии.

Припомних си и съдържанието на споменатата антология (от 1986-та). Та там се кипреха имената на водачите на същите идейно-литературни глутници, които бяха забелвали зъби, ръмжали и пръскали слюнки с лай. Деликатни литературни ръце са ровили в полиетиленовите чували за да консултират следователя по разпита върху  поемата „Здравей, Америко”. Поназнайвах, че съзаклятниците в петолъчката (звездна фигура от възможно най-нисък клас) са свързвани с петте крайника на homo sapience; т.е. всеки, които иска да бъде щастлив на всяка цена – на всяка цена трябва да се оперира от човечност и устреми към земни богатства и слава чрез грабежи, причиняване страдания и убийства, които дори могат да бъдат въздигнати до революционни подвизи. В тази велика битка за пълна победа над доброто бе позволено всичко; от користната лъжа през черната магия до отровите – словесни и химически!

Пиех си кафето срещу Милкана (Милка Генадиева), която дяволито се усмихваше над англоезичните писма и нареждаше с младежки глас; „Можеш само да бъдеш благодарен на Richard Harteis и William Meredith, че така дискретно те предупреждават (с погрешно изписаното име и броя на стихотворенията)! Ако искаш да знаеш, за мене е ненормална появата на две антологии на българска поезия в такъв отрязък от време.”

С отврата се позаседях над текстовете, струпани в работната ми стая като над чужд багаж или нещо за изхвърляне. Повтарям; такива вихрушки се въртях около мене, когато посегнах да отскубна петнадесетината стихотворения.

Но можех ли в септемврийски Париж да занимая още някого с тези си терзания! Дали не затова замислях да се смеся отново с хипитата от place Sent Michel. Вчера бяхме пресущили няколко литровки Bienvenu-rose, но облеклото ми бе някак неприлично чистичко, което ме караше да се чувствам чоглаво, затова, след кафето излязох от 16 арондисман по шорти и минах през дрехарниците на L"Armйe du salut.

Печеше още от сутринта, но водоскокът под меча на Архангел Михаил шумно и пенливо изпотяваше бутилките. Центърът на Париж беше превъзбуден от промените или на мене ми се искаше да е тъй. От България бяха достигнали новини, че студентите завзели Софийския университет. Източна Европа се надигаше и на хипитата не им се тръгваше за Непал, защото събитията ставаха сега и тук, в ниското. Разговаряхме на някакъв праезик, т. е.  на микс от всевъзможни езици, но се разбирахме. Смогнах дори да рецитирам няколко къси стихотворения и звученето на българската реч бе прието с добронамерена тишина, а като уточних, че съм жив благодарение и на Ален Гинсбърг, Норман Мейлър, Рене Таверние, Айзък Азимов и още двайсетина имена - превърнах се в траен летен знак от пейзажа на мегаполиса.
Водата, приказките и виното бълбукаха възторжено, че като срутим; ние −  уродливия тоталитаризъм, те – уродливия капитализъм и ще превърнем хълма Евмолпия от Старинен Пловдив в още една спирка между Париж и Тибет.

Не помня дали успях да се похваля лъжовно, че догодина може да ме четат и на английски, но магиите на хипарите ми помогнаха да си възвърна свободата от Урбань и Пловдив, свързах я с парижката и с тази на Света, която май изключваше дори антологиите − тези братски могили на поезията.

И най-странното е, че не потичаше разговор по тези неща с Дими Паница, защото още не знаех дали редакторите на Reader"s Digest и сп. „Септември” се отличаваха по нещо, т.е. дали им е позволено да имат  нормално отношение към най-свободното слово.

Старинен Пловдив, Петър Манолов