О. Топузлиев със съпругата си, Лафчиев от Хасково, актьорът Цветанов, от Мездра и още трима право защитници пристигнаха на ул. „Стамат Матанов” 47 да празнуваме Първи януари, 1989-та. Онемелият (с избирането ми за секретар на НДЗПЧБ) телефон 032 22 10 45 внезапно дрънна и съмишленик на Дружеството от София се обади, че са задържани, Собаджиев в Русе, и юриста на дружеството (с арменско име) в София, а рано сутринта, Илия Минев е намерен вкочанен в двора си. Помолих Гласа да се обади на българо езичните радиостанции и поиска независимо лекарско съдействие (а при нужда-екип за аутопсия) и връзка с Петър Бояджиев от Марсилия, а ние с о. Топузлиев и свещник от Сливен тръгнахме за Септември.

След Пазарджик спяха автомобила и ни уведомиха, че някой прегазил човек и избягал. Заповядаха да ги последваме за проверка в крайпътен автосервиз на КАТ. По време на огледа установиха, че в грайфера на предна гума има остатъчни следи от човешки мозък и трябва да изчакаме специализирана експертиза. Освободиха колата чак вечерта и продължихме за Септември, който беше като барикадиран от милиционери, КАТ и цивилни отрядници. След тричасови неуспешни опити да пробием обсадата − тръгнахме за Пловдив. Задвиженото сутрешно искане на независими медицински лица беше завъртяло информационната машина на високи обороти. Получено е обаждане, че Илия Минев е жив. Докато пробивахме кръговата отбрана на гр. Септември, световните телеграфни агенции са щурмували БТА и годината не започваше добре за ЦК на БКП, Политбюро и фамозния Живков.

Петър Манолов