Сред нощ часовниците на града вежливо се изчакват да споделят: "Излезе жив, а няма и пречупен вид, върви от Пощата по Главната и си говори сам. Не, не, говори с птицата": „Не знам дали ще ме оставят жив! Боже истинен, помогни ни да възправим Дух срещу джелатите на Призрака червен – потеглил от Париж за Лондон и пристигнал от Москва. Той вече шества и твърди, че за добруването си народите ще трябва да го хранят с кръв!“
А чухълът след всяко: „Чу-у-у-ух!” гребе от мрака със криле и се премества зад театъра като суфльор, и шепне: „Белязаха вратата ти със кръстове пречупени. От ставите им е потекла бяла кръв, но някой ден ще сложиш този знак за здрави времена – за родовете на народа оногонски. Нали очите от галактиката Млечен път са сведущи по този знак – наричан още Чук на Тот – вещаещ въжделения!“ – и пак потънаха часовниците на града в след полунощна дрямка.
Подир броени дни „Работническо дело“ отпечата и призивни стихове;

„Освободете ни от освободителите – Горбачов!
Освободете ни от освободителите – Рейгън!
И повече не ни освобождавайте
от бъдещето ни и от Живота!“

и сдаде Богу дух като подставен колективен орган, водил класата. А тялото ми вече ръфа себе си. Алексиева, Сийка си припомни лечителската клетва от родопските земи, прекрачи прага на дома ми, но защо след туй посегна на живота си!
С каква ли мощ отеква тътенът от тялото и крехко и вселенската камбана щом още чувам живите джелати да подскачат във съня за водка с транквиланти! Говоря за духа на Сийка съприбавен към Световната душа.

Петър Манолов, Иракли, Пешова колиба