Приемането на благодатната присъда „Четвърт век тишина”- оплоди през август 2013-та поемата „Чухълът”. Раждането съвпаднало с издирванията на Диана Иванова, която посегнала на аудио-видео-запис от 4-то управление на МВР- Пловдив (правен за нуждите на Политбюро на ЦК на БКП) от разпита на 24-тия ден от гладуването. Разпитът, ако не ме лъже паметта, започна към 19 часа върху Независимото дружество за защита правата на човека в България и продължи като „литературен” (след 21 часа) до към полунощ.

(инсултна поема)

Пловдив, февруари, 1989.
О, древни зидове, опасвали града и отпреди Евмолп! Като слепец ме водите към улица „Велико Търново“ 69. Оттам чрез жиците на глухия поет¹ извърших микрофонен подвиг: излях словата за човешките права за „Дойче веле“, като песен ги излях и тръгнах пак по паметта на фугите в циклопския градеж за хълма,  да полегна изнурен, но милиционери ме поведоха на разпит.
До никъде не стигнал, следователят излезе, за да чуе песента ми за човешките права, докато аз придрямвах, колкото ми беше позволено в пещерата на Червената ламя. Тревожна беше радостта от разпита по слово свое – можеш да се вдъхновиш!