ПЕТЪР МАНОЛОВ
(житие)
Роден през август 1939 г. в Садово Котелско, от родове на трако-българи (участници в Преображенското възстание) за поет, по-късно става правозащитник, зачинател на Подкрепа, фондация “Болната планета – ВЗОВ” и светилище Урбань. Продължава образованието си в Сунгурларе, Военно училище в Силистра и СУ “Св. Климент Охридски” – София.
Работил e възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине и на Еньовден през 1968 г. се заселва постоянно в местността Урбань-Иракли в землището на Емона, но съзерцателният му аполитизъм е смутен от бързо израждащия се социализъм и особено от държаворазрушителния акт – насилственото преименуване на българите мюсюлмани. Знаците от поетичните конструкции, есета и сценарии стават все по-приложни, а тревожните прозрения – клонят към преки политически ангажименти.
Така; идеите от есетата и сценариите “Осил в окото”, “Вали над плашилото”, “Бракувана земя”, “За сбогом”, “Пагурите” “Размишления с приписки”(сп. “Континент” – Париж; 1990); “Викове из скотобойната” и др., кристализират в програма за “Движение 24 май”, 1984; а “Две поеми” са комплектовани и издадени от Кръг 39 през март 1990 като мобилизационна поезия. Следват; кандидат-президентска платформа, идейната концепция – есе за ECAAR (Economists Alied for Arms Reduction – 1993), “Балкания” – есето-писмо за балканска общност, подобна на европейската, и нравствено-политическото движение “Трета сила”, като нажежените текстове се редуват с правозащитни акции – засрещани от властите с преследвания.
Шоковото четене на поемата “Здравей, Америко”, 1987, през март в 65 аудитория на СУ и особено участието в хепънинг – двора на СУ (26 май) на поемата “Сто кръпки” (студентите хвърлят поета към небето малко преждевременно) спомагат за началото на откритата публична съпротива срещу тоталитаризма в България; 1988, октомври – предоставяне самиздатското сп. “Слухове” на НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България); 1988, 10 декември – арест в гр. Септември заради опит за честване кръгла годишнина от Хартата за правата на човека; 25 декември 1988 – избран за секретар на НДЗПЧБ; 10 януари, 1989 г. – арест на управителното тяло на НДЗПЧБ, обиск и конфискация на документацията и целия литературен архив от ул. “Ст. Матанов” 47, обявяване гладна стачка в ІV РУ на МВР – Пловдив и продължаването и на ул. “Развигор” 1, София – завършила с победа; 1989, 3 февруари – нощен разпит на 24-тия ден на гладната стачка върху поемата “Здравей, Америко” в ІV РУ на МВР Пловдив, прекъсване на разпита, за да може следователят от София да изслуша програмата на НДЗПЧБ по “Дойче Веле”; 1989, 4 февруари – опит да се учреди ръководство на Подкрепа с независими хора; 7 февруари – открити партийни събрания в цялата страна за заклеймяване и гласуване на телеграми “с искания” на смъртно наказание – акция, завършила с провал за БКП; 1989, февруари-март – мощна защита от световната демократична общественост – американски и световни юристи, журналисти, общественици, поети и писатели като Ейбръмс, Гинсбър, Мейлър, Таверние, Вонегът, Калишър, Стайрън, Азимов, Димитрова и др.
12 март – задържане на гара на Пловдив за І РУ – и назначаване денонощна охрана! Поводът е телефонно обаждане на американски сенатор до Живков – Манолов да бъде охраняван, което от 5 април 1989-та бива съчетано с двукратно ежедневно телефонно напомняне, че ако семейството не напусне България, с малолетния Манол (днес худ. Моно Петра) щу се случи най-лошото!
Прокуда. Заради цялостна непримирима поетическа, правозащитна, политическа позиция, и за защитата на мюсюлманите да носят рождените си имена, на 20 май 1989-та, семейството е прокудено от родината, а през следващите дни в Североизточна България НДЗПЧБ даде първите човешки жертви.
В емиграция. Участие в колоквиумите: «Свободата на Духа», Париж, юни 1989 и по «Проблемите на малцинствата» – Копенхаген, март 1990; където се ражда идеята за фондация “Болната планета – ВЗОВ” (под влияние на есето на Г. Марков “За благодарността”).
Вчера. Завръща се от Париж и през 1991г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите (София 1995) и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните от Е. Шеварнадзе 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди! Търпи мизерни и досадни препятствия около работата на независимата фондация “Болната планета – ВЗОВ” и нейната правозащитно-екологична дейност чрез всевъзможни груби и по-рафинирани средства, като се започне с антисемитизма на живковата клика, мине се през опита за покушение с полицейски мерцедес на пл. “Александър” в 16 часа и 40 минути на 24 май 1993, за да се стигне до по-модерните днешни форми, т.е. заплахи и репресиране от името на скрити субекти, даващи знаци, че може би принадлежат към масонски, други сродни или сходни полутайни и тайни пара-комунистически общества!
Управлява издателство “Народна култура” (1997 – 2002) и бива уволнен от правителството на Сакскобургготски заради една или всичките следни причини: писмено заявени убеждения, че всички народи на планетата Земя са равноизвикани, равнопредназначени и равноотговорни; медийно обнародвано несъгласие с наказателния Нов световен ред, като средство за осъществяване на Световно господство; ревностна интелектуална дейност да популяризира в Интернет настоящата, след Гутенбергова информационна система като Джон-Атанасова. Уволнението може да е и заради: усилията, да се качат за четене в Интернет-портала www.suasty.com (унищожен от министърчето Н. Василев чрез няколко тъмни балкански субекта на 8 май 2002), значимите издания на “Народна култура”; заради структуриране на виртуално списание “Графомен”, което можеше да подпомогне разчупването на пост-тоталитаризма в литературата, изкуството и духа. А нищо чудно, уволнението да е и заради замисъла и осъществяването на един оригинален субпортал bvk - български вечен календар (Седмокнижен именник, посветен на завръщането при Танг Ра – т.е. към изначалната осъвременена религиозна система на трако-българите от преди покръстването в идеологита на Световното господство), работата над което продължава, въпреки железните нокти на финансовите „книжни тигърчета”, които се мъчат да задушат Духа съвместно със сбърканите „посткомунистически” идеолози.
Следва извънредното литературно четене на част от поемата “Кристо”, посветена на Христо Явашев (1 декември 2003) в библиотека Пловдив и оповестяване на позиция срещу политическото мародерство над народите чрез Новия световен ред, обявен самодейно и само от американския президент Буш-баща, което провокира сценарий за още едно предизвестено осмъртяване (около Еньовден 2004) с разлепени некролози по “И. Вазов” и Главната на Пловдив – замисъл многопластов и сложен, вероятно с вариант да се хвърли вината за смъртта върху саянимите от Рейнбоу – диво къмпиращи около Урбань. За Избори 2005, патриотари от “Атака” подставят на Петър Манолов едноименен политически клонинг, за да се ползва името и смърси поетът с ксенофобия, фашизъм и предателство?!? (няколко месеца в предаване на tv Скат, върху трибагреника течаха титрите;“Петър Манолов - предател”, в което лесно можеха да се разпознаят папиларните отпечатъци на комунистическите ренегати от февруари 1989-та.
Обнародваните (декември 2005 – януари 2006) текстове “Световният ред – провалът” спомогнаха за временно затихване на седемгодишната планетарна медийна измърсителска кампания срещу народа български, а според пловдивски зевзеци от агората-Четвъртък пазар и за комата на държавен глава!
Утре. Непоправим оптимист, че в края на миналото хилядолетие се е зародило Ново небе с друга йерархична система, която ще помете досегашните умишлено сбърквани нравствено икономически внушения на самотвърдящите, че управляват планетата Земя чрез насилствени установявания на равенство с национализации и шизофренни неравенства чрез приватизации!
Пловдив, ул. “К. Стоилов” (“Ст. Матанов”) 47
