П, като Първата Подкрепа-2, из "Глаголически азбучник".
Вера и Манол не бяха лягали, защото отвориха входната врата още след първото позвъняване. Разгоряхме повече с погледи и предимно за незначителни неща, защото преди дни, писателят Ивайло Петров беше пратил хабер, че е ми е много шумна пикнята. Бях много изтощен и докато пресушавах каната гореща вода с оцет − полегнах, унесох се и съм заспал. Събудиха ме разбесувани сънища и се надигнах да ги регистрирам на портативната масичка от стара тънка дъска със запирончени листа и завързана химикалка. Появиха се и стихове, които течаха толкова бързо, че не смогвах да записвам и само нахвърлях отделни думи по които после се надявах да възстановя мигновеното, но кога „после”един Бог знае!

В стаята влезе Вера, приседна изчаквателно на леглото и проговорих; −Малко преди полунощ, разпитът се отплесна към стиховете ми!

−Това е добър знак!

−Прекалено добър… за високоинтелигентен следовател като Василев-Александров. Може да се приеме дори за спасителен.

−По кои стихотворения?

−По силните.

−!?!

−От стихотворенията, разпитът мина към „Здравей, Америко!”

−Тава е чудесно, защо не започна с тези неща?

−Би било наистина чудесно за априлска дискусия в парк хотела „Москва”, но пред следствени органи! По всяка вероятност възнамеряват да ми учредят мижав литературен конкурс за безнадеждни графомани – а на листа написах – „Може ли да идем довечера на гости при повечко хора?”

−Ще помисля − отвърна Вера с докосване по челото.

Пловдив, Петър Манолов